Селищна могила Юнаците

„Селищна могила Юнаците“ е обект на Регионален исторически музей – Пазарджик. Забранено е влизането на външни лица в археологическия обект без изрично разрешение от директора на музея! При заявено посещение от единични посетители или групи, същите се придружават от служител на музея и се таксуват съгласно ценоразписа.

Посещение на обекта – само след предварителна заявка три дни по-рано!

Поради неблагоприятни атмосферни условия и реална опасност от нараняване, в периода 01 ноември – 31 март не се допуска влизане на посетители и други външни лица в територията на археологически обект „Селищна могила Юнаците“.
При заявен интерес за посещение на обекта, екскурзоводите ще провеждат беседи пред могилата или на място, подходящо за целта.

„Селищна могила Юнаците“ е археологически обект, който се намира в най-западната част на Горнотракийската низина непосредствено до старо корито на р. Тополница, малко преди вливането й в р. Марица. Самата могила представлява последователно построени и разрушени селища: 8 от енеолитната (каменно-медната) епоха (V хил. пр. Хр.), 17 от ранната бронзова епоха (края IV – III хил. пр. Хр.), 2 от късножелязната епоха. Те са оформили 12 м висок хълм с диаметър на основата 110 м. Върху него е имало укрепление от римската епоха и средновековен некропол.
Археологическите проучвания на обекта започват през 1939 г., като са прекратени поради избухването на Втората световна война. Работата е подновена през 1976 г., а от 1982 до 2000 г. експедицията става международна с участието на учени от РАН (СССР). От 2002 до 2011 г. проучванията продължават с нова международна експедиция, този път с участието на екип от Гърция. В последните 5 години средствата за разкопки на „Селищна могила Юнаците“ идват от Министерство на културата, тъй като обектът е сред най-важните в списъка му с приоритети. В експедициите участват също и доброволци от САЩ, Канада, Австралия и Италия чрез сключен договор между Регионален исторически музей – Пазарджик и Фондация „Балканско наследство”.
Проучванията през последните 10 години показаха, че днешната могила е само малка част от много по-голямо селище (с площ над 100 000 кв. м), възникнало в началото на енеолитната епоха – около 5000 г. пр. Хр. Около 4750-4650 пр. Хр. в най-високата му част е изградена стена от трамбована глина, която е широка около 4 м, като във височина е запазена на 2,5 м, но вероятно е била висока поне 5 м. Пред нея има ров, широк над 10 м и  дълбок 4 м. Така те образуват най-ранния известен досега акропол (цитадела). Редица предмети свидетелстват за изключително високо ниво на материалната и духовната култура на тогавашното население, за силно развит естетически вкус и технологични умения. Сложната и масивна укрепителна система, обособяваща вътрешно пространство в рамките на по-голямото селище, както и откритите в самото селище находки, говорещи за развито занаятчийско производство и търговия (която достига до егейското крайбрежие), са белези, характерни за градските центрове, появили се цели 2 хилядолетия по-късно.
Селищната могила е паметник, свидетелстващ за периодично обитаване в продължение на над седем хиляди години. Непрекъснатата от повече от 50 години работа на специалисти от България, Европа и Америка сама по себе си е доказателство за значението на обекта както на национално, така и на европейско ниво. Резултатите от дългогодишните проучвания са събрани в 2 тома, както и в книгата „Златното пето хилядолетие”, съставена от доклади на международна конференция, посветена на „Селищна могила Юнаците“. Публикувани са и над 80 научни статии в български и чуждестранни списания и сборници. Находките от обекта се съхраняват в Регионален исторически музей – Пазарджик.