История на музея

videlina_paz_s

Пръв Стефан Захариев осъзнава необходимостта от проучване и съхраняване на историята на родния край. Като владишки наместник на Пловдивския митрополит в Татар-пазарджишката кааза и представител на църковната община в града, той посещава 113 селища и грижливо събира ценни сведения с исторически и етнографски характер, като ги обобщава в своя труд „Географико-Историко-Статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една харта и таблица на различни стари памятници“, отпечатан през 1870 г. във Виена. Към читалище „Виделина“ Захариев създава значителна сбирка от монети, археологически паметници, църковни ръкописи и документи.
Първото решение за създаване на музей към читалище „Виделина“ е взето на общо събрание на настоятелството от 22 юли 1907 г. по предложение на Илион Стамболиев. От протокола става ясно, че към читалището вече има определена стая за музей и дори са изложени някои предмети. Начинанието от 1907 г. обаче остава без съществени резултати главно поради липса на средства.
На 28 януари 1911 г. 16-то ОНС приема Закон за старините. На 24 февруари читалището отново решава „да се турне началото на музея“ и определя за уредник д-р Ил. Матакиев. В няколко поредни заседания през декември се изменя читалищния устав, като се вписва нов чл. 3, според който се урежда музея.
На 13 декември 1911 г. музеят в Пазарджик официално започва своята дейност. През войните (1912-1918) активната културна дейност на читалището спира, а уредникът д-р Матакиев участва и в трите войни като военен лекар.
В първите следвоенни години настъпва подем в развитието на музейното дело в Пазарджик. През 1923 г. читалищният деятел Иван Войводов дарява на читалище „Виделина“ личната си библиотека от 741 книги и нумизматичната си сбирка от 316 монети.
Съставена е комисия, която да изготви устава на Археологическото дружество, който е приет на 23 март 1924 г. Според него Археологическото дружество се нарича „Бесапара“, а музеят – „Иван Войводов“. За председател на дружеството е избран Ив. Войводов, а за уредник на музея – Тодор Мумджиев.
На 16 юни 1924 г., на читалищния празник „Св. Дух“, на общоградско тържество, в една от стаите на читалището е открита експозицията на музея „Иван Войводов“. Във фондовете на музея постъпват хиляди документални и веществени паметници, много от тях уникати, въз основа на които се изгражда по- късно екпозицията на Общия народен музей. Археологическите, етнографските, историческите, географските пручвания често се предоставят на утвърдени специалисти в своята област. С научна цел посещават музея водни български учени – проф. Г. Кацаров, проф. Б. Филов, проф.д-р Ив. Велков и др., които публикуват у нас и в чужбина постъпилите за съхранение в сбирките културни паметници.
По-интересните новооткрити музейни старини са оповестени в местния печат под надслов „Археологически вести“ и „Музейни старини“. Само година след като поема ръководството на музея, Константин Христович успява да го обогати с около 1400 старини, от които над 1100 монети и банкноти. Интерес предизвиква оброчната плочка на Асклепий от все още непроученото светилище при Хайдушкото кладенче край с. Баткун, изящна мраморна глава на богиня от с. Блатница, мраморни оброчни плочки на тракийския конник от с. Калугерово и от с. Мало Конаре, бронзова старогръцка монета, медал от с. Хаджиево на победител в Олимпийските игри в античния Пловдив, дълъг железен тракийски меч от местността „Хисаря“ край с. Цар Асен, златарски сандък с много чекмеджета, подарен от Елена Лулчева и редица книги.
През юни 1936 г. Константин Христович и Димитър Цончев – директор на Пловдивския музей и библиотеката, правят обиколка на склоновете на Родопите, като регистрират няколко тракийски светилища и паметници, свързани с религията на траките. Обхождат средновековната крепост Баткунион и я предлагат на Народния археологически музей и Министерството на народното просвещение за проучване. Събират сведения за манастира „Св. Петър и Павел“, данни за живота и творчеството на Станислав Доспевски – рисувал в манастира, за дейността на Васил Левски и скривалището в манастирските подземия, където се е срещал с дейци на местните комитети.
Пред 1936 г., след ремонт, музеят е преместен в обширна зала на втория етаж на читалище„Виделина“.
През 1937 г. благодарение на щедри граждански дарения, съдействието на градската и околийската управа, уредникът обогатява музея с ценни за науката старини. В сбирките постъпват археологически находки, нумизматични колекции, оръжие, накити, сахани, тасчета, тепсии, съдове, тефтери за занаятчийските сдружения, медали, фотографии, портрети, картини. На фона на това разнообразие се откроява уникалното монетно съкровище от с. Величково, единствено до сега в света по своето съдържание. Това са 10 сребърни монети от тракийското племе дерони, датирани от V век пр. Хр. В резултат на усилията на проф. Тодор Герасимов, то става достояние на науката, тъй като племето дерони е непознато от други исторически извори.
През 1938 г. музей „Иван Войводов“ има следните отдели: Археологически, Нумизматичен, Етнографски, Възраждане и Художествен. Изразходва сумата от 10 000 лв., получена като помощ от Археологическия институт в София, Популярна банка и Градската община. Помещението се оказва неудобно за непрекъснато увеличаващия се фонд.
Поставя се началото на системни археологически разкопки в Пазарджишкия край от Васил Миков от Археологическия институт и музей при БАН-София и Димитър Цончев, директор на Народна библиотека и музей – Пловдив.
На 7 септември 1939 г. В. Миков предприема разкопки на селищната могила край с. Юнаците. Първоначално работи с 18 души в продължение на 23 дни. Установява, че могилата е била обитавана през 5 епохи и определя, че от всички селищни могили в България тя представлява най-голям интерес. По същото време, със заповед на министъра на народното просвещение и средства от фонд „Пловдивска област“, Д. Цончев в продължение на седмица извършва разкопки на тракийското селище на Асклепий Зимидренски от II-IV век при Хайдушкото кладенче край с. Баткун.
К. Христович продължава да настоява устно и писмено в местната преса, пред обществото, читалищното настоятелство, общината, народните археологически музеи в София и Пловдив, както и пред министерствата за „отпущане на специално помещение пригодено за нареждане и излагане на ценните ни музейни сбирки“. Той съзнава, че преустройството на Неновата къща и уреждане на съвременен музей надхвърлят възможностите на читалище „Виделина“ и предлага на споменатите по-горе институции: „читалищният ни музей… трябва да се прехвърли и стане собственост на самата Градска община. Само тогава можем да имаме подреден градски музей”.
К. Христович предлага от началото на 1943 г. към музея да се назначи платен музеен чиновник – Владо Фучалов, дотогавашен библиотекар на читалищната библиотека… „високо културен и запознат доста с музейните работи… който под мое ръководство да реди и подрежда, посреща и изпраща посетителите на музея”.
При промяната на 9 септември 1944 г. Археологическият музей „Ив. Войводов“ при читалище „Виделина“ има пет отдела: Общоархеологически, Географо-природен и земеделски, Етнографски, Художествен и Градски архив. Уредникът съобщава, че от октомври се помещава в малка читалищна зала от около 50 кв.м., долепена до самата стена и прилича на „вехтошарски магазин”. Годишният бюджет е 8-10 хиляди лева във вид на помощи, отпускани от читалището и Градската община. Длъжностите уредник и помощник-уредник са безплатни.
На 1 октомври 1946 г. е разкрита нова музейна експозиция в къщата на Йордан Ненов, дарена от дъщеря му. Представени са сбирките – античност, средновековие, възраждане, Априлско въстание, нумизматика, градски архив и занаяти, като е отделен кът за Константин Величков и стария Пазарджик. Няколко картини със сюжети от стария Пазарджик са представени в музея, а другите остават в специална зала в читалището, определена за постоянна картинна галерия, която ще носи името на Станислав Доспевски.
Читалищният характер на музея не му позволява да се развива с темповете на тогавашното музейно дело в страната. Това става по-късно с одържавяването на по-значителните музейни сбирки, сред които е и музеят към читалище „Виделина“ – Пазарджик.
През 1980 г. OLYMPUS DIGITAL CAMERAмузеят и градската галерия „Ст. Доспевски“ се местят в нова сграда, в центъра на града. Откриването е осъществено на специално тържество под патронажа на Людмила Живкова.
Преминал през етапите на любителско дело на патриотично настроени българи, утвърдил се като читалищен музей, развил се като държавен културен институт със статут на Околийски, Окръжен и Регионален, днес музеят заема значимо място в националната музейна система.
Постоянната експозиция на музея е представена в различни по своя характер и обхват на време зали. Обхваща голям период от време – от праисторията до новата българска история. Етнографската експозиция е обособена в автентична възрожденска къща, а родната къща на Константин Величков представя живота и дейността на видния пазарджиклия.
В зала „Археология” посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона: модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, богата идолна пластика, култови предмети, антични, средновековни и западноевропейски монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник.
Зала „Възраждане” представя Пазарджик и региона през епохата на Българското възраждане и участието на населението в националноосвободителните борби и Априлското въстание ( 1876 г. ) до Освобождението през 1878 г. Експозицията е изградена от оригинали, представящи богатите колекции във фондовете на музея: оръжие, монети, вещи на занаятчийските сдружения, старопечатни книги. Над 200 оригинални експоната организират тематичните центрове на експозицията-икономическо развитие на Пазарджик като стоково тържище; борба на населението за самостоятелна българска църква, за българска просвета и образование, за национално освобождение.
Зала „Нова история” е организирана в три отделни, но взаимно свързани зали. В първа зала са представени важни за Пазарджик личности, част от органите за местно самоуправление след Освобождението. Централната част от експозицията е посветена на най-известните исторически и архитектурни паметници в града в ново време – църквата „Св. Богородица” и Старата поща. Показани са и планове на града от началото на XX век, дело на видни пазарджишки архитекти. Във втора зала са представени някои традиционни занаяти, характерни за града – шивачество, въжарство, шапкарство, кошничарство, тенекеджийство и др. Отделено е и особено внимание на селското стопанство, което е представено с много снимки, документи и оригинални материали, които дават представа за начина на селскостопанското производство през миналия век. Трета зала е посветена на училищното дело. В експозициите са представени културно-просветните, спортни и благотворителни дружества и организации в града, дело на местната интелигенция. Представени са и важни за Пазарджик творци, с особено значение за културния живот- писатели, поети, художници, журналисти, музиканти и др. OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В лапидариума на музея (външен и вътрешен) хронологически са експонирани находки, които не са включени във вътрешната музейна експозиция: статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък. Показани са и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Етнографската експозиция е подредена в най-голямата жилищна сграда в Пазарджик от епохата на Възраждането, построена през 1850 г. в стила на пловдивската възрожденска барокова къща. Собственикът Никола Христович е бил богат пазарджишки търговец. Обявена е за национален архитектурно-художествен паметник на културата. Етнографската експозиция представя богатството и разнообразието на традиционната народна култура от България, която обхваща части от най-българските етнографски райони: Тракия, Средногорието и Родопите. Във фонда на отдел „Етнография“ са събрани и съхранени ценни свидетелства за бита, поминъка и духовната култура на пазарджишкото население. Те оформят 15 колекции: предмети от градския бит, облекла, занаятчийски инструменти и произведения, уреди за обработка на земята и за дърводобив, архитектурни детайли, народни музикални инструменти, предмети на народната култура.
kashta muzeiРодната къща на Константин Величков (1855 – 1907) е превърната в експозиция към Регионален исторически музей- Пазарджик. Сградата е обявена за архитектурно-художествен и исторически паметник на културата от национално значение. В експозицията са възстановени интериорите в къщата. Богатата фотодокументална част разкрива семейната среда и личността на Величков, приноса му в българската история и култура като видна възрожденска личност, просветител, активен участник в национално-освободителните борби, политик и държавник в следосвобожденска България, писател, преводач, художник. Музеят е едно от утвърдените средища за културни прояви и чествания. Традиционните Величкови дни заемат значимо място в културния календар на града.
Обект на музея е и селищна могила Юнаците, с. Юнаците, Пазарджишко. Резултатите от 40-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Разкрити са нови сведения за структурата на селищата, домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живеели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха.
Регионален исторически музей – Пазарджик е един от най-авторитетните музеи в страната. Във фондовете му се съхраняват над 75 000 културни ценности, като някои от тях са гостували в САЩ, Япония, Канада, Германия, Франция, Норвегия, Испания, Италия, Дания, Швейцария и други държави.

Музеят е бенефициент на множество национални проекти и партньор на различни институции по проекти на Европейския съюз. РИМ-Пазарджик организира периодично Международни и Национални конференции, кръгли маси, симпозиуми.
В сградата на музея е създадена достъпна среда за хора с увреждания.
На Учредителното събрание на Сдружение „Български музеи”, проведено на 30 ноември 2012 г. в град Русе, Регионален исторически музей –Пазарджик, представляван от своя директор Борис Хаджийски, е избран за председател на Управителния съвет на сдружението. Три години по-късно, на 26 ноември 2015 г., РИМ-Пазарджик е избран за председател на УС за втори пореден мандат. Членове на Сдружението към 24 май 2016 година са 97 национални, регионални, общински и частни музеи.

Регионален исторически музей – Пазарджик