В периода 25 септември 2023 г. – 30 април 2024 г. зала „Археология“ на Регионален исторически музей – Пазарджик ще бъде затворена за посетители поради извършване на строително-ремонтни дейности и създаване на нова постоянна експозиция, в изпълнение на Проект „Ревитализиране на пространството и обновяване на експозицията в зала „Археология“ на Регионален исторически музей – Пазарджик“.
В постоянната експозиция на отдел „Археология“ посетителите могат да видят разнообразни образци на материалната и духовна култура на Пазарджик и региона.
В частта, обособена за праисторическата епоха, е представена материалната и духовна култура на обитателите на региона от старокаменната до ранножелязната епоха. Най-ранните експонирани материали са кремъчни оръдия на труда от средния палеолит. По-високо развитите общества на древните земеделци от неолита са представени чрез съдове, каменни и костени сечива, накити и култови предмети, открити при археологически проучвания на неолитните селища до град Ракитово, селата Капитан Димитриево и Калугерово.
Интересен за посетителя е интериорът на неолитно жилище, изграден от оригинални материали.
Централно място в експозицията е отредено на археологическите проучвания на селищната могила до с. Юнаците – определена от специалистите като най-ранния град в Европа, възникнал на това място още през 4700-4600 г. пр. Хр. Представена е колекция от оръдия на труда, култова пластика и керамични съдове от халколита и бронзовата епоха, като особено място заемат остродънните чаши „тип Юнаците“
Средновековната част на зала „Археология“ представя историческото развитие на територията на днешна Пазарджишка област от образуването на Първата българска държава до XV век. Експонирани са керамични съдове, земеделски сечива, оръжия и накити от значими археологически обекти: некропола в с. Ковачево, крепостта Цепина до с. Дорково и средновековния храм „Св. Димитър“ в с. Паталеница. Показани са и находки, свързани с Кръстоносните походи.
Основан в края на XIV в., Пазарджик се разраства и укрепва като важно търговско и занаятчийско средище в пределите на Османската империя. Елегантният макет на Куршум хан и художествените платна в залата илюстрират големи обществени сгради и допълват атмосферата на града като търговски и духовен център. Чрез образци на хладно и огнестрелно оръжие е проследена и темата за хайдутството в региона, изразяваща стремежа на населението да се противопостави на османския поробител.
Invalid Displayed Gallery
4688total visits,1visits today