„Великата война“. Началото. На 28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Австрийската тежка артилерия обстрелва Белград, а сухопътните сили навлизат на сръбска територия.
На 1 август Германия обявява война на Русия, на 3 август Берлин обявява война на Франция, а на 4 август Великобритания обявява война на Германия. Започва Първата световна война, продължила до 11 ноември 1918 г. и отнела 40 млн. човешки живота.
Сръбската съпротива. Сухопътната австрийска офанзива, насочена срещу столицата Белград, претърпява крах. След успехите в първата половина на август, армията на Хабсбургската династия е задържана от сръбските войски на ген. Радомир Путник в планината Цер и на река Дрина, където сраженията се водят до края на октомври. Австрийците хвърлят в боя резервите си и през ноември сърбите отстъпват Белград, но след неуспешната атака на втората отбранителна линия по р. Колубара и поражението при Валево, сърбите с решителна контраатака си връщат столицата Белград, където влизат на 15 декември 1914 г. Австроунгарската армия преминава в отбрана, на сръбския фронт настъпва 10-месечно затишие.
Планът „Шлифен“ и блицкригът на Райхсвера. Германският стратегически план „Шлифен“, разработен през 1905 г., предвижда мълниеносен разгром на Франция, докато Русия успее да мобилизира армиите си и да ги хвърли в бой на Източния фронт. На 4 август 1914 г. немците нахлуват в Белгия, на 20 август влизат в Брюксел, крал Алберт и правителството се евакуират в Антверпен, който пада в началото на октомври. Германската армия навлиза на френска територия, в приграничното сражение през август разгромява френските прикриващи части и спешно прехвърления британски експедиционен корпус. Немците завладяват Елзас и Лотарингия и настъпват през Северна Франция към Париж. На 2 септември правителството обявява столицата на Френската република за открит град и бяга в Бордо. Отбраната на Париж е възложена на генерал Галиени, който с енергични действия, като реквизира гражданския автотранпорт – парижките таксита – прехвърля подкрепления на фронта по р. Марна и отблъсква противника от Париж. Битката на Марна укрепва волята за съпротива на французите. Началникът на германския генерал щаб фон Молтке е заменен от генерал Фалкенхайм, а френският главнокомандващ генерал Жофр спечелва популярност сред войниците.
Източният фронт. На 4 август 1914 г. руската армия започва Източнопруската и Галицийската настъпателни операции, като води боеве на широк фронт срещу немците по направление Кьонигсберг и срещу австроунгарските войски в полските земи. През лятото руснаците побеждават германската армия при Гумбиен и Мазурските езера, обкръжават и разгромяват силната австрийска групировка при Пшемисъл. Руските победи принуждават противника да прехвърля подкрепления на изток и да отслаби натиска срещу Франция и Сърбия, но новият германски главнокомандващ фелдмаршал Хинденбург успява тактически да надхитри генерал Самсонов, обкръжава и унищожава 2-ра руска армия при Таненберг. Към края на годината, след сражения с променлив успех на Варшавското направление, Източният фронт се стабилизира, надеждите на войниците за бързо завръщане вкъщи не се оправдават, започва позиционна война.
На 15 ноември 1914 г. Османската империя влиза във войната на страната на Централните сили и турската армия и флот започват бойни действия срещу Русия на Кавказ и в Черно море. Проливите са затворени за корабите на Съюзниците и Русия получава военни доставки единствено през северните пристанища Мурманск и Архангелск.
1915 г. – началото на позиционната война в Европа. Военните действия между Германия и Съюзниците придобиват характер на позиционна война с епизодични опити за пробив на противниковата отбрана. Немците подсилват войските си за офанзива срещу Русия с цел да я извадят от войната, а съюзниците предпочитат да укрепват отбраната си. През април-май германската армия започва настъпление във Фландрия, като при Ипър използва химическо оръжие. Обгазени са 15 000 англичани, 5 000 от които умират. Въпреки това немците са отблъснати на изходни позиции.
Пробивът на Източния фронт. От началото на 1915 г. Германия и Австро-Унгария насочват основните си сили срещу Русия. През февруари – март немците изтласкват руските войски от западните и централните райони на Полша. Русия контраатакува на юг – през Карпатите и нанася поражение на австрийската армия, но руснаците понасят големи загуби в жива сила и техника в Полша, докато противникът концентрира над половината от войските си на Източния фронт, а по-голямата част от Кайзеровия флот се намира в Балтийско море. През лятото Германия започва настъпление по целия фронт от Рижския залив през Полша до Карпатите – от юни до края на септември руската армия се изтегля на изток и отстъпва полските земи, Западна Белорусия и част от Прибалтика. Загубите на воюващите страни са големи. Русия губи 2.5 млн. войници – убити, ранени и пленени, а германо-австрийската групировка на Източния фронт се лишава от около 700 хил.
Обстановката на Апенините и на Балканите. На 23 май 1915 г. във войната на страната на Антантата влиза Италия, която до края на годината безуспешно се опитва да пробие австрийската отбрана в Алпите, но след поражението при Изонцо италианците преминават към отбрана.
През май 1915 г. западните съюзници започват военноморска и сухопътна операция срещу Османската империя с цел да я извадят от войната. Продължилото през лятото и есента сражение при Галиполи завършва с тежко поражение за Антантата, англо-френският експедиционен корпус е разбит и прехвърлен в началото на октомври в Гърция. Турците губят над 250 хил. души, но защитават столицата си, голяма популярност придобива генерал Мустафа Кемал – бъдещият президент на Турция Ататюрк.
На 14 октомври 1914 г. Царство България се включва във войната на страната на Тройния съюз. България формира две армии с обща численост над 600 войници и започва настъпление срещу Сърбия в Поморавието и Вардарска Македония. До края на декември обединените сили на Германия, Австро-Унгария и България под общото командване на немския фелдмаршал фон Макензен разгромяват сръбската армия и я принуждават да отстъпи в Албания, а впоследствие сърбите са евакуирани на гръцкия остров Корфу.
1916 г. „Месомелачката при Вердюн“ и битката при Сома. В началото на 1916 г. във войната в Европа се очертава относителен превес на Централните сили. През февруари германската армия започва крупно настъпление, насочено срещу френската столица. Французите отстъпват, като събират сили за контраудар и при Вердюн се разиграва ожесточено сражение, продължило 131 денонощия, в което участват 50 немски и 65 съюзнически дивизии. С цената на 162 хил. загинали френската армия отблъсква немската офанзива, голяма популярност спечелва френският командващ маршал Филип Петен, който години по-късно, след поражението на Франция от хитлеристите, заема колаборационистка позиция. През есента на 1916 г. Съюзниците започват своя офанзива при Вердюн. Сраженията на този участък от фронта завършват в средата на декември, като войските остават на заеманите в началото на годината позиции. Загиват общо 750 хил. съюзнически и 450 хил. немски войници, а Вердюнското сражение се счита за едно от най-кръвопролитните в историята.
На 1 юли 1916 г. Антантата започва настъпление при р. Сома. Съюзниците разполагат с 60 дивизии под общото командване на британския генерал Хенри Роулинсън. Офанзивата не е изненада за противника, за две години немците изграждат мощна отбрана с бункери, минно поле и силна артилерия. Англичаните обаче разполагат с ново настъпателно оръжие – танковете. При Сома и Вердюн противниците активно използват друго ново оръжие – самолетите, които разузнават и атакуват вражеските позиции, а в небето се водят въздушни сражения. Първоначално Съюзниците имат успех – атакуват на фронт от 70 км и оперативна дълбочина до 40 км. Немският генерал Ерих фон Фалкенхайм разполага само с 30 дивизии, но с енергична отбрана и контраудари по флангове принуждава Роулинсън да отстъпи и в началото на ноември съюзническата офанзива затихва. Немците губят 540 хил. души, а англо-френската групировка – 800 хил. войници, твърде висока цена за спечелените 200 кв. км територия в дълбочина на немската отбрана.
Източният фронт – „Брусиловският пробив“ и Румънската кампания. През лятото на 1916 г., докато на Западния фронт се водят сраженията при Вердюн и Сома, руската армия, съгласно общия план на Съюзниците, започва контранастъпление в Белорусия. Руснаците успяват да изненадат противника, фелдмаршал Хинденбург след поражението на руската армия в Полша не очаква сериозни настъпателния действия на Изток. Руският Западен фронт под командването на генерал Алексей Брусилов разгромява немската централна групировка при Луцк и настъпва в направление на Брест, създавайки заплаха за обкръжение на противника. Немско-австрийските войски се съвземат и оказват ожесточена съпротива. Мащабът на боевете бързо се разраства, руското командване въвежда в сраженията войските на Северния и Югозападния фронт, който се придвижва през Галиция и Буковина към румънската граница, като нанася силни удари на австрийците. На 27 август 1916 г. правителството на Йон Братиану присъединява Румъния към Антантата. Същият ден немско-австрийски сили преминават Карпатите и принуждават слабата румънска армия да отстъпи, което налага въвеждането в Румъния на руски войски. Разтеглянето на фронтовата линия и разпиляването на руските резерви оставя ген. Брусилов в Белорусия без подкрепления. Руският Западен фронт търпи поражение при Барановичи и е принуден да отстъпи на изток.
Войната на Балканите. Дойран, Лерин, Битоля и Тутракан. След поражението на сръбската армия, от началото на 1916 г. Първа и Втора българска армия заемат за отбрана 500 километров фронт от Орфанския залив на Егейско море до албанските планини, като формират Южния (Солунски) фронт. Трета армия е насочена срещу Румъния, която в началото на годината, заедно с Гърция, заема все по-определена позиция в полза на Антантата. През пролетта на Южния фронт е затишие, българите и англо-френските войски оборудват позициите си, но Антантата подготвя офанзива, която да принуди България да се предаде. Целта на съюзниците е пробив на българската отбрана в района на Дойранското езеро, разсичане на фронта на две части, нахлуване в старите български граници и от района на Кюстендил настъпление към столицата София. От 9 до 18 август три френски и една английска дивизия атакуват Дойранската позиция, отбранявана от 2-ра бригада на Втора пехотна дивизия. Основният удар е по разположението на 27-и пехотен Чепински полк, 9-и Пловдивски пехотен полк и 13-артилерийски полк. На височините Кала тепе, Дъб, Клечов връх и Храстова, както и на укрепените позиции „Княз Борис“, „Генерал Жеков“, „Княз Кирил“ и „Генерал Нерезов“ се водят ожесточени боеве, стига се до ръкопашни схватки, укрепленията „Константин“ и „Ернст Людвиг“ преминават от ръце в ръце. В помощ на бранителите на Дойран командването на Втора армия насочва части от Девета Плевенска пехотна дивизия: 57-и Плевенски и 34-и Троянски пехотни полкове с удари във фланг застрашават вклинилата се в българската отбрана противникова групировка. Немското командване прехвърля 17 оръдия, 15 минохвъргачки и тежки картечници и инженерна част за възстановяване на разрушените позиции и телефонни линии. Хълмистият релеф между Дойранското езеро и река Вардар не дава възможност на англо-френските войски да задействат едновременно всички свои сили и да създадат решително превъзходство. Срещу 2-ра бригада от Втора Тракийска дивизия са задействани основно части от 17-та френска и 26-та английска дивизии. Общият брой на съюзническите войски в района на Дойран достига 45 хил. войници, от които губят убити и ранени 3200 души. 27-и Чепински полк губи 1106 войници и офицери, 9-и Пловдивски полк – над 900. Героичната отбрана на Дойранската укрепена линия, довела до провала на офанзивата на Антантата през август 1916 г., е отбелязана с поздравителни телеграми от цар Фердинанд и командващият 11-а германска армия на Балканите генерал Винклер.
Боевете при Дойран са част от общите бойни действия, които водят Първа и Втора български армии в Македония през август 1916 г. Частите на Втора армия овладяват градовете Серес, Драма и Кавала и в края на месеца фронтът се укрепява по левия бряг на р. Струма и жп. линията Серес – Гюмюрджина. Действията на Първа армия обаче са несполучливи. След първоначални успехи, частите на армията са контраатакувани и отстъпват на линията Лерин – Каймакчалан, а впоследствие – на линията река Черна – Кенали в Битолското поле. Това обстоятелство принуждава българското Главно командване да прехвърли войски от други незастрашени участъци от Южния фронт в помощ на сражаващите се части от Първа армия. През септември Балканската групировка на Съглашението нанася силен удар срещу войските на Първа българска армия във Вардарска Македония, което налага прехвърлянето на подкрепления, включително и 27-и Чепински полк, който се отбранява при Битоля. След двумесечни сражения в Битолското поле, българските войски под натиска на противника отстъпват на север. В края на годината чепинци са прехвърлени на отбранителната линия по р. Черна, където посрещат новата 1917 година.
На 27 август 1916 г. Румъния влиза във войната на страната на Антантата. На 1 септември България обявява война на Румъния и Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев навлиза в Южна Добруджа. На 4 септември е освободен Добрич, на 7 септември българските войски превземат превърнатия в укрепен пункт Тутракан, отбраняван от румънски и руски части, освободена е Силистра. В средата на месеца българските войски форсират река Дунав и съвместно с немски и турски дивизии напредват в Северна Добруджа. На 6 декември румънската столица Букурещ е превзета от немците и в края на годината българските войски достигат делтата на Дунав, където е създаден нов Северен фронт срещу руско-румънските войски.
1917 – годината на промените. Началото на годината заварва воюващите страни с армии, затънали в калта на окопите на позиционната война и икономики, поставени на военни релси и пределно претоварени с поръчки за фронта. За попълване на войските се провеждат нови и нови мобилизации, в заводите работят жени и деца. Във всички воюващи страни и на фронта, и в тила расте недоволството от продължителната война.
На 3 март 1917 г. в Русия избухва Февруарската революция. Император Николай II се отказва от престола и е създадено Временно правителство. В руската армия, наброяваща близо 10 млн. души, намира добра почва разпространяваната от болшевиките и други леви партии антивоенна пропаганда.
На 6 април във войната на страната на Антантата се включват САЩ. На първо време американците помагат с военни доставки в Европа, американски бойни кораби активно патрулират в Атлантика в помощ на британския флот в борбата с немските подводници – новото германско оръжие на море, които в продължение на две години тероризират морските комуникации и принуждават Съюзниците да използват конвойната система за плаване. Първите американски дивизии пристигат в Европа в края на октомври.
На Западния фронт нищо ново. През пролетта и лятото на 1917 г. Съюзниците предприемат настъпателни операции при Ипър и Камбре, но без успех. Германците отстъпват незначителна територия, но здраво държат позициите си по капитално изградената отбранителна линия „Хинденбург“. В сраженията и двете страни масово използват бойни отровни вещества, танкове и огнехвъргачки. Новите оръжия предизвикват жестоки осакатявания на пострадалите войници и това засилва антивоенните настроения. Отделни френски части отказват да участват в атаките, заработват военно-полеви съдилища.
На Апенините през лятото на 1917 г. италианската армия започва настъпление на север срещу австрийците, което принуждава Германия да изпрати 6 дивизии на помощ. Германо-австрийските войски предприемат контраофанзива, при Изонцо и Капорето нанасят поражение на войските на генерал Луиджи Кадорна и през ноември достигат до Венеция. В помощ на Италия пристигат англо-френски, а по-късно и американски дивизии и фронтът е стабилизиран. Американският писател Ърнест Хемингуей е свидетел на сраженията в Северна Италия и ги описва в романа си „Сбогом на оръжията“.
Октомврийската революция. Разпадането на империята. На 7 ноември 1917 г. партията на болшевиките начело с Владимир Улянов-Ленин организира въстание на матросите от Балтийския флот в Кронщат и Петербург и въоръжен преврат със силите на петроградския гарнизон. Временното правителство на Александър Керенски е арестувано, избират се Съвети на войнишките и работнически делегати, а новото съветско правителство начело с Ленин окачествява световната война като „империалистическа“ и издава Декрет за мира, с което фактически Русия излиза от войната. През декември е сключено примирие с Централните сили, но Германия, възползвайки се от безредиците в бившата Руска империя, окупира Финландия, Прибалтика и Белорусия, а в Украйна немците достигат до Днепър. Руските царски генерали начело с Деникин, Юденич и Колчак събират войски и започват гражданска война, в губерниите се водят ожесточени сражения между Червената армия и белогвардейците.
България – война на изтощение. След неуспешната Битолска отбранителна операция на Южния фронт, българската армия отстъпва на север и остава на зимни позиции при Серес, Дойранското езеро, река Черна, Прилеп, Крушево, Охридското езеро. На Северния фронт Трета армия остава на позициите си в делтата на Дунав на линията Тулча-Мачин-Сулина.
В началото на май 1917 г. съюзническата групировка на Балканите, съставена от гръцки, сръбски и френски колониални войски, усилени с британски авиационни части и италиански контингент, предприема офанзива с ограничени цели от района на Битоля и Преспанското езеро в направление Прилеп-Крушево-Охрид. Ключов участък в българската отбрана е позицията по р. Черна, отбранявана от 27-и Чепински полк, 9-и Пловдивски полк, 2-ри Искърски пехотен полк, усилени с артилерийски и инженерни части от 146-и германски полк. Призори на 5 май 1917 г. съглашенската артилерия открива огън, особено ожесточено е обстрелвана кота 1050. Следват непрекъснати атаки и артилерийски обстрел в продължение на 5 дни. В помощ на защитниците на Завоя на Черна българското командване изпраща батареи от 18-и артилерийски полк. На 9 май противникът използва химически снаряди, чепинци разполагат само с 60 противогазови маски в полка, но за щастие вятърът отнася отровния облак встрани от окопите. 10 май е последният ден от т.нар. майски боеве, противникът се отказва от по – нататъшни активни действия на участъка от фронта в района на река Черна – кота 1050. След майските боеве настъпва продължително затишие.
Продължителната и кръвопролитна война изтощава българската държава и армията. Тоталната мобилизация – близо 900 хил. мъже при население от 4.5 млн., води до недостиг на работна ръка, особено в селското стопанско, а оттам и до глад. В страната избухват „гладни бунтове“ и „женски бунтове“, броженията в армията се засилват. След руската революция се засилва агитацията на БРСДП т.с., лозунгът „Не щем повече да мрем за германския цар“ е широко популярен на фронта. Включвнето на САЩ във войната засилва военно-икономическия потенциал на Съюзниците, Централните сили изостават във военно-техническо отношение, Германия и Австро-Унгария не могат да снабдяват България с оръжие и боеприпаси, а собствена военна промишленост страната няма.
1918 г. – началото на края. През пролетта на 1918 г. Главното командване на Кайзерова Германия разработва амбициозен план за последователни настъпателни операции срещу Франция. Целта е с решителен пробив на отбраната французите да бъдат принудени да се предадат, британците да отстъпят зад Ламанша и то преди пристигането на основните американски съхопътни сили. В Германия разбират, че започват сериозно да изостават във военно-техническо отношение, но разчитат на освободените от Източния фронт резерви. Немците възлагат надежди на новите специални щурмови групи, усилени с тежка артилерия, танкове и авиация.
Германската офанзива под кодово име „Сражението на кайзера“ започва на 21 март 1918 г. Още от самото начало настъплението се развива трудно и сражението се разпада на отделно провеждани настъпателни операции. При Амиен французите слагат край на операция „Михаел“ и провалят опита на противника да разсече фронта и да изтласка англичаните към морето. В битката на река Лис (операция „Жоржета“) немците отново са отблъснати и следващата операция – „Гнайзенау“ вече е с отбранителен характер. През юни в сраженията в Северна Франция активно се включват и американците, и в сражението при р. Марна през август съюзниците под командването на американския генерал Джон Пършинг разгромяват противника и го принуждават да отстъпва към германската граница. През юни 1918 г. Австро-Унгария прави последен опит да извади Италия от войната, но в битката при Пияве австрийците търпят пълен разгром от по-силната съюзническа групировка в Северна Италия. Австро-Унгария е изправена пред опасността от капитулация.
Поражението на Южния фронт. Дойранската епопея и Добро поле. През 1918 г. българската армия изпитва недостиг на съвременно оръжие, малобройните български въздушни сили губят опитни летци в неравни схватки със съюзническата авиация. Артилерията е с износени оръдия и малко снаряди и все по-трудно се справя в контрабатарейната борба с мощната съглашенска артилерийска групировка, разполагаща с далекобойни оръдия с голям калибър.
След като боевете на Западния фронт затихват през август, съюзническото командване усилва своята групировка на Балканите. Пред войските на генерал Франше д’Еспере e поставена задачата с едновременни удари при Дойран и Добро поле българската армия да бъде обкръжена и разгромена, а България да бъде принудена да капитулира.
Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември. Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-та дивизия на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете, дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново, като 12-и Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за Съглашението: само 20– 30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези, които остават, продължават напред и пленяват първите два български окопа.
Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войници достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили. След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия, благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-а бригада атакува. Атаката води до нови загуби, като само половината от войниците се връщат живи. Въпреки това, при атаката е превзет град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата от българските укрепления е прекратена, а напредвайки, англичаните и гърците откриват, че те са изоставени от българската войска. Причината за това е, че сръбската и френската армия побеждават българската армия в долината на Вардар и също напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията, генерал Фридрих фон Шолц научава за това, заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана по фланговете.
На 14 септември в 7.00 часа след артилерийска подготовка и въздушна бомбардировка войските на Съглашението атакуват защитниците на Добро поле. Пет противникови дивизии с 32 хил. войници и 640 оръдия настъпват срещу 4 български полка, поддържани от 140 оръдия. По време на битката някои български части са обградени. Българите не могат да спрат офанзивата, но и отказват да се предадат. Сърбите и французите продължават да напредват, в окопите започва ръкопашна борба. Предната българска отбранителна линия пада. На следващият ден противникът възобновява атаките и обхваща фланговете на позицията. Българите се защитават до последния патрон. Картечната рота на поручик Стратия Мазгалов се отбранява в обкръжение, след като свършват патроните се отбраняват с ръчни гранати и ножове, докато не са изгорени живи с огнехвъргачки. В края на деня позицията на Добро поле е овладяна от противника. От 6 хил. български защитници загиват 2700, а 3 хил. попадат в плен. В стратегическата отбрана на българската армия е извършен пробив, в участъка са насочени нови съглашенски войски, кавалерия и авиация. Пробивът достига 30 км по фронта и 100 км в дълбочина. Пътят за изтегляне на българските войски западно от Вардар е отрязан. България е изправена пред поражение и на 29 септември 1918 г. в Солун българска делегация подписва примирие със съюзниците. България е победена.
След поражението на България Османската империя е отрязана от Германия и Австро-Унгария и изправена пред поражение. На 30 октомври турската армия капитулира. В края на октомври Съюзниците започват настъпление на Апенините и при Виторио-Венето италианците разгромяват австрийците. На 3 ноември Австро-Унгария капитулира.
В началото на октомври германският кайзер Вилхелм II обявява съгласието си за преговори по „14-те точки на Уилсън“ – мирен план на президента на Съединените щати за прекратяване на войната. На 11 ноември 1918 г. в 11 часа е подписано примирие между западните съюзници и Германия. Световната война приключва.
5669total visits,2visits today