СВЕТЪЛ ВЕЛИКДЕН!

Пролет е. Небето синее, слънцето гали земята, която се пробужда за нов живот след зимното мъртвило. Ведно с възраждането и разцвета на природата в дългата поредица от празници се задава и най-личният от тях – Великден. Затова и народните обичаи, свързани с деня на Христовото Възкресение, са тържествени, изпълнени с веселие, хора и люлки. Наред с това в Пазарджишко, както и в цялата българска етническа територия, с тези обичаи народът се стреми да опази бъдещия плод от стихийни бедствия, да осигури здраве и плодовитост, да спечели покровителството на мъртвите предци.
Приготовленията за Великия ден започват в седмицата преди него. Навред кипи радостно оживление. Къщите и дворовете се почистват основно, стените се варосват, подовете се измазват с пръст, върху тях се постилат хасъри (рогозки), а на леглата мятат нови постелки.
На Велики четвъртък не се работи, за да не пада градушка (град) през лятото. Този ден жените посвещават на боядисване на яйцата, предназначени за подаръци на близки и роднини, както и за великденската трапеза. Основната боя е червената, в по-старо време всички яйца се оцветяват червени. Наред с купените от пазара бои, всяка жена умее да приготвя багрила от различни растения. Жълта боя получават от отвара от кучешки лапад и млячка, светлокафява – от кромидови люспи, зелена – от коприва, а червена – от брош. От 30-те години на ХХ век в селата близо до града започват да нашарват яйцата със зелени листа от растителност, да налепват картинки. Единствено във Велинград и Ракитово се практикува едно изключително рядко срещано в България изписване на великденските яйца. Тази традиция е съхранена и до днес. С дървена „писалка” и восък се нанасят върху черупките на яйцата прекрасни мотиви и композиции. След боядисването с червена боя и отстраняването на восъка, грейват изрисуваните орнаменти.
Първото яйце непременно се боядисва червено, то трябва да бъде снесено първо в четвъртък сутринта, а в с. Сбор се гледа да бъде от черна кокошка, при изгрев слънце. В Хаджиево, Мирянци и Добровница в сряда се боядисват няколко червени яйца, а останалите – до 100 на брой – в четвъртък или събота.В народните представи яйцето е символ на живота, на здравето. Вярва се, че първото червено боядисано яйце може да прогони злото и да пази. Това вярване е свързано с народната представа за червения цвят, който е способен да отпъжда и предпазва от болести и зли сили. С току-що изваденото от багрилото червено яйце стопанката потрива лицата на децата, та да са здрави, бели и червени като благославя: „Червен, червен Великден, как е червено яйцето, така да е червено детето.” Сетне червеното яйце се оставя на иконостаса, до върбовия венец от Цветница и се пази до другия Великден. Използват го през годината като средство за предпазване и лекуване. Ако през лятото завали градушка или гърми, изнасят яйцето на двора заедно с пиростията и вярват, че те имат магичната сила да прогонват градоносния облак. В с. Хаджиево този обичай е съпроводен с баене на „ритуално чисто” момиче срещу облака: „Чисто момиче, чист облак” – повтаря се три пъти.
В някои села стопанинът заравя първото боядисано яйце на нивата, а в Мало Конаре, Паталеница, Мокрище и Пазарджик хвърлят червено яйце в кошарата при овцете. От червената боя се сипва в храната на животните, а в Росен тя се пази до Гергьовден и с нея се боядисват челата на говедата. След Великден, на Разметни понеделник орачът счупва яйце в роговете на добитъка и го изяжда. Предназначението на тези древни практики е за предпазване на хора, домашни птици и животни, а също и посеви от болести, урочасване и зли духове, както и за предизвикване на здраве и плодородие.
На първото боядисано червено яйце се придава и целебна сила. С него в с. Сбор и Мало Конаре лекуват чрез баене и потъркване на болното място. Запазеното яйце от миналия Великден хвърлят в реката, а в Тополи дол гадаят по това дали е пълно или празно.
В събота се ходи на гробищата и се раздава за умрелите, преливат и прикадяват гробовете и оставят яйца.
Настъпва празничната нощ, камбаните бият радостно, свещениците запяват „Христос возкресе из мертвих…”, хората си честитят празника, чукат се с яйца. Децата са особено радостни – чукат се и гледат: чието яйце е най-яко, той ще бъде най-як през годината. За Великден се приготвя печено прасе с червено яйце в устата. Тогава за първи път след дългия строг пост хората вкусват месо и яйца. По-късно народната забрана отпада да не се яде агнешко месо до Гергьовден и започват да приготвят агнешко месо за празника.
На Великден младите семейства в първите години след сватбата гостуват на своите кумове, родители и девери. Празнично пременените младоженци с наредените в тави хляб, яйца, готвено или печено и завързани с нови месали, отиват у кумовете си. Гостите целуват ръка на домакините, подават им донесеното и си разменят с тях яйца.
След обилния обяд започват празничните Великденски хорá, които се играят и през следващите два дни. Цели три дни мегданите и поляните се огласят от песни, свирят гайди и кавали, извиват се кръшни пазарджишки хорà. Сладкопойни моми пеят – две запяват, после други подхващат песента. Ергените се залавят на хоро до своите изгори. Хващат ги за кожен ремък, който препасва тънкото кръстче. 
За Великден момите приготвят най-хубавите си премени. Цяла зима са прели, тъкали, боядисвали, шили и плели, за да покажат пред цялото село своето трудолюбие, чувство за красота и сръчност. Като пъстра китка са момите от Величково, облечени в тютюрмени, телени и мънистени сукмани, допълнени с бели, зелени и червени престилки. Нежните дантели на ръкавите на ризата белеят изпод сукмана, на раменете закачливо се полюшват красиви свраки. Сукманите в Крали Марко и Синитово са украсени с мъниста и кенета, моминските коси покриват кърпи с плетени дантели ‒ зарафлъци. В плитките на девойките са вплетени панделки, а над челото косите кокетно са оформени в лимби.
В Синитово, когато майсторят носията си, се крият една от друга и само дружките си знаят майсторлъка. Шеговит израз на отношението на хората от Синитово към трудолюбието на момите е поговорката:
Цинзол-минзол
през плет гледа,
а утоло-бутоло
оро води.
Цинзол-минзол е тая мома, която е старателна и преде тънко, затова не успява да приготви носията си за Великден. А тази, която преде утоло-бутоло (тънко-дебело) изработва навреме, но нескопосано своята премяна и повежда хорото.
Жури на своеобразното ревю на носии са възрастните хора, „на които вече им е минала тафрата”. Те оглеждат, преценяват и харесват своята бъдеща снаха. Ако момичето пък не харесва техния момък, той може да я открадне и на такава мома в Пищигово казват влачена. Друга пък може без съгласието на родителите си да отиде в дома на своя избраник и нея народът нарича пристануша. В Росен казват, че момата се познавала дали е работна по Великденската носия, а мъжът – на Илинден по камарите снопове. Весело е на Великден по селата – младите пеят песни:
Пальо ле, Панагюрино,
Панагюр на оро играе,
на личен ден на Великден,
още по-личен Гергьовден.
Момите оро играят,
ергени бял камик мятат,
невести по гости одат,
кметове вино пияа,
кметкини диван сидеа.“
(песен от с. Крали Марко)

Яно, моме Яно,
поръчала Яна
все по рабаджие,
и по керванджие –
дано дойдат Яни
янините братя
на ден, на Великден.
………………….
(песен от с. Синитово)
Извиват се хора, люлеят се люлки, подаряват яйца на познати и роднини, децата играят на своите игри, чукат се с яйца. Старите пък си честитят празника и се радват на младите.
Като забравена приказка звучат спомените на възрастните хора за това какво е било и пребило на Великден. Днес изработването и употребата на великденските яйца граничи с празника, с удоволствието от създаването на красиви вещи и весело, празнично настроение.

Публикацията е от книгата „ЗА ОНОВА ВРЕМЕ в Пазарджик и Пазарджишкия край“ с автор Лиляна Шулева, издадена от Регионален исторически музей – Пазарджик.

965total visits,1visits today