ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!

Хранилищата и експозициите на Регионален исторически музей – Пазарджик съхраняват оригинални вещи, документи, фотографии, свързани със съдбовната за българския народ Руско-турска война от 1877-1878 г.
Далечното минало, изпълнено с напрежение, със състрадание и ликуване, оживява от дневниците и записките на Петър Бориков – Мусевич (1840-1914) – пазарджиклия, участвал в редовете на Руския червен кръст по време на войната. Шестте тетрадки, грижливо изписани и придружени с негови фотографии, дарени от сина му Александър Петров Мусевич, са част от документалната сбирка на музея. Представяме ви извлечения от неговите СПОМЕНИ:

„…Пристигнах в Свищов и слязох в къщата на Георги Паница, в която беше квартирата и канцеларията на граф Салогуб. Граф Александър Владимирович Салогуб не беше в Свищов, но на мен работата беше позната, още първия ден аз влязох в изпълнение длъжността на графа. Скоро пристигнаха останалите още 200 повозки (коли). Тия 400 повозки, поръчани от самата императрица, с 1200 коня, бяха с особена направа, с по две легла, на ресори, за по-тежко ранените. Тия и други повозки служеха за превозване на ранените и болни солдати от Плевен и Габрово за до Свищов и от тук през Дунава за Русия. Понеже разстоянието от двата фронта на полесражението до Свищов е дълго, то по-тежко ранените мъчно можеха да издържат без почивка, ето защо от Шипка за Свищов се създадоха на четири места питателни пунктове и от Плевен до Свищов други два такива. На тия пунктове болните се оставаха по няколко часа, или по цели нощи, да се стоплят, да закусят и да им се превържат раните. Пътищата от Плевен до Свищов и от Свищов до Шипка бяха осеяни с човешки трупове, конски лешове и потрошени коли. Но по широките улици в Свищов бяха натрупани по няколко потрошени коли, или нарочно разглобени, останали с по един кон или без ни един. От частите на тия коли се поддържаше огън, по тия улици, да се греят ден и нощ каруцарите … Теглила бяха свръхчовешки и изпадналите в това положение руски синове, дошли да освободят България, на всеки десет души едва ли оставаха живи трима-четирима.
Граф Салогуб се яви по едно време в Свищов за 5-6 дена и отново липса, докато най-после, като падна Плевен, замина с войските за Сан Стефано и от там телеграфически поиска да се закарат останалите вещи на Червения кръст в Сан Стефано. По заповед от интенданството ми се отпуснаха 400 коли, на които натовариха всичкия материал на Червения кръст, който се намираше в Свищов и потеглих за Нова Загора. Твърдишкият проход на Стара планина беше задръстен от хиляди коли, топове и др. Тук се спря моят транспорт и ако не бях го придружавал трябваше да чака на върха на Балкана повече от десет дена, докато дойде реда ми. Тук, на Балкана, спахме първата нощ на ден-Великденските зоговезни. На сутринта пътя беше задръстен с кервани от топове. Намерих майора, който разпореждаше за прехвърлянето на големите оръдия през Твърдишкия завой. Оръдията се прокарваха по завоя на ръце, по причина на дебелите ледове, които бяха почнали да омекват, та колелата пропадаха. Прекарването на оръдията ставаше с дебели и дълги въжета, с които се връзваше оръдието за двата краища. На всеки свободен край от въжето се залавяха по десетина солдати, отстраняваха се към стръмната страна на Балкана на 12-15 метра от оръдието, обвиваха краищата на въжетата около свойствените, 10-12 души солдати от едната страна и толкава от другата, обвиваха се през кръста с останалия свободен край на въжетата по ред и тогава се даваше сигнал да освободят колелата. Други 50 души солдати почваха да движат оръдието напред. При такава маневра оръдието можеше да се отмести на 8-10 метра напред. Тогава наново свързваха колелата с въжета и се повтаряше същата история, докато се отмести топа на други 8-10 метра напред. Този Твърдишки завой е повече от около 160 метра. Така трябваше да се прекарват на ден по 10-12 оръдия по този път, освен другите обози. Намерих майора и го помолих, по възможност по скоро да даде път на моя транспорт, който носи превързочни материали, медикаменти, провизии и други необходимости на Червения кръст за ранените и болни солдати…“

Публикувано в изданието на РИМ-Пазарджик „Освобождението на Пазарджик (1877-1878). Документи, спомени, проучвания“, Пазарджик, 2014 г.