150 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

През юни 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик. В революционната дейност са привлечени пазарджиклиите Георги и Стефан Консулови, хаджи Рашко Хаджиилиев, Кузма Поптомов, Стоян Акрабов, Ноно Атанасов и др. Броят на членовете в комитета постепенно се увеличава, като в него има хора от всички квартали на града. През 1872 г., придружаван от Никола Ръжанков и Михо Стефанов, Левски основава комитети и в пазарджишки села, сред които Братаница, Црънча, Огняново, Дебращица и др. В края на ноември 1872 г. Апостола се установява в Пазарджик. През няколкодневния си престой в града той се среща със своите познайници, като същевременно следи и процеса на турската власт срещу участниците в обира на пощата в Арабаконашкия проход. Пазарджиклии събират шест турски лири и намират фалшив паспорт, които дават на Левски за предстоящото му пътуване към Балкана.
На 1 декември 1872 г. Апостола напуска Пазарджик, придружен от Никола Ръжанков. Двамата се разделят в Троянския манастир, откъдето Левски тръгва към Ловеч и Къкрина. В Къкринското ханче Апостола е заловен от турските власти и осъден на смърт. В предсмъртния си час Левски е изповядан от поп Тодор Митов, като поискал в молитвите му да бъде споменаван като „Йеродякон Игнатий“.
Смъртната присъда на един от най-големите български герои е изпълнена на 18 февруари 1873 г.

237total visits,1visits today