Честит празник, България!
Бях зачислен в управлението на Червения кръст…
Във фондовете на Регионален исторически музей – Пазарджик се съхраняват ценни снимки и документи на Петър Тодоров Мусевич – Бориков, роден на 8 юни 1840 г. в Пазарджик. Богатата си биография на предприемач, политически деец и общественик той е описал в дневниците си, съхранени в музея. Петър учи в родния си град при учителя Йордан Ненов, после получава отлично образование в протестантското училище в Пловдив. През 1869 г., с разрешение от султана и с подкрепата на протестантския мисионер д-р Лонг, започва да събира антики из българските земи и Влашко. Голяма част от откритите материали изпраща в Императорския исторически музей в Цариград. През 1871 г. основава книжарница в Битоля и става един от инициаторите за свикване на учителския събор в Прилеп. През 1872–1875 г. е деловодител в Българското благотворително братство „Просвещение“ и организира впечатляващото „Първо изложение на български изделия“ в Османската империя. По време на Априлското въстание 1876 г. е арестуван, осъден на смърт, по-късно – амнистиран. Разгръща усилена дейност в Одеса, Москва, Санкт Петербург за набиране на средства за българското националноосвободително движение. По време на войната между Русия и Османската империя през 1877–1878 г. е помощник на граф Ал. Вл. Салогуб – завеждащ руския Червен кръст. За тази си дейност той е награден лично от руския император с орден „Свети Станислав“, трета степен.
След Освобождението Петър Мусевич е един от основателите на Народната партия. Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Депутат е в ІV Обикновено народно събрание. Убеден русофил той се противопоставя на външната политика на Фердинанд, за което е преследван и емигрира. За известно време е секретар на българските църковни общини в Македония, като едновременно с това Екзархията му възлага да инспектира училищата в региона. Завръща се в България и се заема с предприемачество – производство и доставка на строителни материали. През 1900 г. основава търговско училище с пансион в София, с чиито дела се занимава до смъртта си на 20 юни 1914 г.
141total visits,1visits today